България е в режим управление „на тъмно“
Терминът абстрактно изкуство произлиза от понятието абстракция (от латински abstractio – отвлечен) което се използва в изкуството още от края на ХIХ век. С развитието на изкуството паралелно се променя и смисълът на това понятие по посока на обозначаване на произведения, които не изобразяват външния свят и радикално са скъсали връзката си с фигуративното отразяване на действителността.
Започваме с това въведение към стратегическия документ Програма за управление на Република България (2026 г. – 2030 г.), защото това е стилът на документа предложен ни от правителството на Румен Радев. В текста, който е трудночитаем, преобладават високопарни, но изпразнени от съдържание формулировки: „надграждане на капацитета за въздействащо провеждане на политики“, „катализиране на синергични ефекти“. Прекомерното струпване на абстрактни съществителни („възстановяване“, „утвърждаване“, „разграждане“, „гарантиране“) е характерно за т. нар. тежък, заплетен и изкуствен езиков стил, наричан канцеларски език или девербализация.
Изпразването от съдържание на административния жаргон и преходът от конкретика към абстракция е характерен за популизма. Когато не знаеш точно какво, как, кога и с какви средства ще постигнеш, завоалираш с метафорични и афористични понятия и изрази.
Програмата на кабинета Радев е изготвена на принципа „по много от всичко“ и страда от класическия за българските стратегически документи дефект – механично пренасяне на стари срокове и прекомерен оптимизъм за скоростта на законодателния процес. Краткосрочните срокове (2026–2027 г.) са силно компрометирани, като част от тях вече са неактуални или зависят от твърде динамичната и несигурна политическа среда в страната.
