Mасов протест срещу себе си
„Боговете бяха осъдили Сизиф да бута безспир цяла скала до върха на една планина, откъдето камъкът отново се търкулваше поради тежестта си. Те бяха помислили не без право, че няма по-страшно наказание от безполезния и безнадежден труд.“ (Албер Камю)
Камю казва: „Вече е ясно, че Сизиф е абсурдният герой. Абсурден колкото със страстите, толкова и с мъчението си. Презрението към боговете, омразата към смъртта и жаждата за живот му донесли това неизразимо изтезание, в което цялото същество се напряга заради нещо неосъществимо“.
Той имал разбойнически наклонности. Той бил лекомислен. Но неговият Сизиф остава в подножието на планината и си го представяме щастлив. А камъкът, камъкът е изоставен… неглижиран, необгрижен и сам.
След 36 години преход е спрял на място, от което няма помръдване напред.
