Проветрете България
Отворете прозорците и проветрете България. Проветрете, че се вмириса на битовата панелна сивота на комунизма, еднаквостта, бариера пред полета на въображението. Проветрете си мислите, защото има едва четири месеца, в които да се подготви, издигне и избере демократичен президент, в държава, която падна в клопката на дезинформацията и сама се обеси на дървото на макроносталгията, соцмеланхолията и постнеизбeжността.
Бях се отказала да пиша и да следя политическия живот в страната, но една кофа кал и жалейката по остатъците от демокрацията, ме провокираха да пиша отново. Съблазняващата мечта по комунизма, здравата ръка на военния, равенството и антиутопичният кошмар на репресията, представена като рай, се върна. Ако помните (а и да не помните) “централното планиране”, животът на опашката, на която чакате за хляб, за брашно, за месо, за тоалетна хартия, за олио, за кола, за апартамент, изкуствено създаденият недостиг на стагнацията, чиято единствена цел беше живот на опашката на живота.
Всичко, което някъде другаде беше свободнодостъпно, за нас беше подредено в строга система на идеологическо комунистическо планиране. Най-коварното изискване на тази система не беше, че смазваше инакомислието и меритокрацията, поривът към свободата или дори стремежът към лично щастие, а травмираното и фрагментирано общество, скрепено само от сраха, което виждаше човешкото страдание като нещо нормално, а наказанията като нещо естествено.
Защо все и е толкова трудно на демокрацията у нас? Толкова неестествено? Дали защото генезисът и винаги е белязан от предателства и превратности? Дали защото преходът е безкраен и всяка следваща цел е като въстание: от пълноправното членство на България в ЕС от 1 януари 2007 г., през частичния достъп до Шенгенското пространство от 31 март 2024 г. (въздушни и морски граници), през пълноправното членство в Шенген от 1 януари 2025 г. – (сухопътни граници). Дългоочакваната дата за приемане на еврото и пълноправното членство в евррозоната от 1 януари 2026 г. Всяка една от тези дати е погубила поне едно правителство и е жертвала години упорство и инат зад кулисите.
И тези огромни успехи на българското общество и национално обединение накрая бяха продадени в пошла антиевропейска и антидемократична кампания като провали, фиаско, поражение. Спечелилият, сега ще трябва да понесе отговорността както за дезинформацията, така и за очакванията от посетите семена на пропагандата, които ще подкопават нова демократична цел и европейска мечта, поне докато не се появи кандидат-демократ, който да отвори широко прозорците и да проветри страната от зловонната смрад на макроносталгията, соцмеланхолията и постнеизбeжността.
