Матурите – кроткият апокалипсис на българското образование
Има една шопска максима, която категорично отсича – „най-мразим да мислим“! А друго съждение – с вероятен произход градския фолклор – направо разгръща реалистичните измерения на тази тема: „Една патка мислила, мислила, па умряла“. Няма да коментираме откъде у „гражданите“ толкова селскостопански и зоологически познания. Все пак народната мъдрост се опитва да реабилитира нашенската менталност с поговорката „Който пее, зло не мисли“, което пък би накарало страничния наблюдател да подозира, че нормалното състояние на българското човечество е да замисля злини, когато не се занимава с вокално изкуство – като следовник на традициите от родината на Орфея… Но тъй като поне мисленето у нас никога не е било облагано с данъци (което не значи, че в определени случаи мислещите не са били налагани с тежки предмети), ще си позволим да поразсъждаваме върху „триадите“: бит, мисловност и матури.
