Днес ние сме свидетели на финалния акт на американския цикъл
Концептуалната рамка на Джовани Ариги1, изложена в големи подробности в неговия шедьовър „Дългият двайсети век“ (The Long Twentieth Century), предлага мощен инструмент за анализ на световната история през призмата на системните цикли на натрупване.
Стъпвайки върху идеите на Фернан Бродел (чиито трудове като „Средиземно море и светът на Филип II“ и „Граматика на цивилизациите“ изследват la longue durée – „дългата продължителност“ на историческите процеси), Ариги очертава последователността на четири „дълги века“, всеки от които е доминиран от различен хегемон: Генуа, Нидерландия, Великобритания и САЩ.
Днес, с навлизането на американския цикъл в неговия финален стадий на финансова експанзия и системна криза – фаза, в която натрупването на капитал се измества от материалното производство към спекулативните финанси – въпросът за Петия хегемон става централен.
