Монолог между две сгради
В учебниците по конституционно право разделението на властите е свещен постулат. Имаме „Дондуков“ 1, имаме „Дондуков“ 2. Имаме министър-председател, чиято роля е да управлява държавата ден за ден, и президент, който би трябвало да бъде надпартиен арбитър, балансьор и коректив. Това обаче е само на хартия. В реалността на днешната политическа сцена ставаме свидетели на безпрецедентен феномен, който можем да наречем просто „Сливането на институциите“. Бившият президент (Радев) и настоящ министър-председател (Радев) и бившият вице-президент (Йотова) и настоящ президент (Йотова) говорят за всичко в един глас.
Когато бившият президент се премести на премиерския стол, а неговият лоялен бивш вицепрезидент пое държавното кормило на „Дондуков“ 2, мнозина очакваха институционалната логика да надделее над персоналните обвързаности. Очакваше се здравословно напрежение. Вместо това получихме политически синхронен дует, в който двамата лидери говорят за всичко в един глас — с еднаква интонация, общи тези и плашещо единомислие.
