Е алегория на благоразумието
Ако си пенсионер в България, толкова много поредни високонравствени и пълноценни правителства са те спасявали от прага на бедността, че вероятно си преживял последните три десетилетия. Днес си корав дядка. Или бабка. Около 90-те. Здрав/а, прав/а, с всичкия си и всичко ти е по джоба.
Разбира се, шегуваме се.
И този черен хумор причинява и болка, и носталгия, и тъга, защото знаем, че първото „спасено” от прага на бедността поколение отдавна не е сред живите. Второто си отива в мизерия, а поредното трето – е с половин милион пенсионери с пенсия под прага на бедността от 635 лева на месец. 324,74 EUR, за да сме според двете валути. Както е модерно да се казва днес: превалутирането дава наистина пълна прозрачност. На безкрайната ни и великонравствена мизерия.
Това е чудо на оцеляването. Каляване на телесата и психиката. Наполовина гладна смърт, наполовина блажена (или постна) среща с аскетизма (по принуда).
