Половината държава лежи в затвора, а другата половина я охранява
Често ще чуете репликата „опозиция в Русия никога не е имало“. Имало е само временни опозиционни настроения, които никога не са се превръщали в истинска опозиция, защото репресивната система постоянно се адаптира и ги смазва в зародиш с всички възможни средства. Като се започне от убийството на журналистката Анна Политковская, премине се през терактовете в Беслан и „Рязанската захар“ и се сложи твърда точка чрез показното убийство на метри от Кремъл на единствения, който можеше да бъде наречен истински руски опозиционер – Борис Немцов. С този повратен момент се затвърди пълният контрол на силоваците над страната. Но процесите в обществата, особено разглеждани назад във времето, винаги са сложни и дълги за описване и разбиране. Те са спорни и често субективни. Подлежат на интерпретация и преосмисляне. Претърпява развитие и мнението ни за самите основни действащи лица, а днес, в подножието на властта на Путин има нови опозиционни сили и нова енергия за промяна.
