Дни за духовна бдителност
Великите дни на страстната седмица (от Връбница до Великден) са време за дълбок смисъл и уважение. Те са пълни с редица забрани и за всеки един от тях има различен обичай и поверие. Разбира се и символен смисъл. Повечето българи няма да пристъпят във всеки от дните прага на църквата или да избягват забавленията и работата, за да се потопят в мисли за страданието, но масово боядисват яйца в четвъртък или събота и чакат с нетърпение не Възкресението, а козунаците в неделя.
Днес, вторник, е тъкмо денят за смирение и помирение. Можем ли обаче да се помирим с действителността в България и да сме смирени и примирени в примката на корупцията, беззаконието и всеобщата ценностна разруха?
Между литургиите, седалните тропари, притчите и молитвените църковни песнопения, с които ще се опитат за пореден път да приспят гражданското самосъзнание, протестите, справедливите искания и несъгласието със случващото се у нас, е важно да продължим да мислим за образованието.
