Никой никога не е спечелил никакъв спор във Фейсбук
Ти ме наричаш фоб, аз ти отвръщам с фил – това в най-културния случай. Наддумваме се. Фактите вече нямат значение, затова не е важно дали са верни или измислени. Хора, които се заеха да проверяват истинността на фактите, нарекохме цензори. Думите вече не значат това, за което са били създадени. Какво е патриот, какво е миротворец? Надхитряме се. И двамата призоваваме Бог да слезе и да си прибере вересиите, според теб вересията съм аз, според мен си ти. Стреляме се с думи. Взривяваме се с обиди. Ние сме хейтъри, които са на различно мнение по въпроса за килърите. Омраза е вехта дума, не изразява тази нов вид страст да натикаш другия в миша дупка. Хейтбук… , това е грешка на клавиатурата, но няма да я поправя. Наричаме тази война хибридна, нещо като неистинска. Само че опънатите нерви, внезапно вдигнатото кръвно, загубеното време, чернилката в душата, разделението, разтурените приятелства – всичко това са съвсем истински неща. И се питаш точно като Алиса в нейния Огледален свят: „Какво ще стане с мен? Страшно много обичат да обезглавяват хора тук. Чудя се, че още има живи“.
