Отново трябва да си припомним азбуката на демокрацията
Беше малко преди да си тръгне от този свят, значи преди петнайсет години. Атанас Славов сякаш предчувстваше, че има малко време да говори, затова казваше само важни неща. Писател, културолог, дисидент, той се беше завърнал в България в първия възможен момент след 1989-а, когато още си обяснявахме що е то демокрация и си въобразявахме, че най-много след пет-шест години всичко ще бъде наред. С времето нашите разговори за демокрацията ставаха все по-сложни. Например: възможно ли е да има демократура? Или пък тоталикрация? Тогава, преди малко повече от петнайсет години, той изведнъж каза, че фашизмът може да се завърне. Не е възможно – отвърнах, – след всички книги, които сме чели, и филми, които сме гледали за фашизма, след цялата тази човешка кланица, след Холокоста, как така ще се завърне и защо? Атанас нямаше никакво намерение да спори, само каза: Защо ли? Защото фашизмът е много близко до човешката природа. И не може да има спор дали е възможно да се върне, въпросът е друг – ще го познаете ли достатъчно рано, за да го предотвратите.
