Тъга, възмущение, неудобство и страх
Рона живее в семейство с трима братя и три сестри. Баща ѝ е алкохолик и хазартно зависим. Майка ѝ работи, а той пропилява всичко, което тя изкара. Семейството гладува и лека-полека братята бягат в чужбина, двете ѝ сестри са продадени срещу дългове в ранен брак, а тя остава самичка. Момичето е талантливо с цигулката, учи до 5-и клас в училище, където има приятелки. В 5-и клас изчезва. Съученичките и учителите ѝ разпитват. Чудят се какво се е случило. Не могат да открият семейството. Накрая разбират истината – Рона е дадена в уредено съжителство, забранено ѝ е да свири и да ходи на училище. Живее при новия си мъж и неговото семейство. Забранено ѝ е също да излиза от вкъщи, няма телефон и няма право на комуникация с външни хора. От веселото и жизнено момиче няма и следа – тъжни очи, изпосталяла снага и снишен глас. Обяснява на социалните работници, че всичко е по нейно желание и с нейно съгласие – „така правим ние“, казва тя.
