Прогнозата за българското образование е преобладаваща
Децата са като гъбите – биолозите твърдят, че те абсорбирали в себе си тежките метали от замърсената околна среда. Или като тютюна – това растение притежава способността да „поглъща“ радиоактивността… Аз поне не съм виждал върху цигарените кутии някой да отчита радиоактивността на българските тютюни. Все пак с това се занимават екологичните организации – но една екологична организация не може да отчете, че душите ни са катастрофално замърсени и моралното ни равновесие никакво го няма. Нарушеното „духовно равновесие“ в обществото винаги рефлектира в светоусещането и поведението на учениците. Спомнете си колко често в медиите гръмва поредната бомба за насилие в училище. Търсят се причините, организират се конференции… Въвежда се оценка за дисциплина…
Не училището като институция, а обществото е онова, което определя психологическия климат и моралната чистота на въздуха, който дишат децата ни… Училището би могло да окаже помощ, да пречисти до известна степен този въздух – стига отношението към него да не е фалшива загриженост.
