60 години след неговото наследство терминът „социална пазарна икономика“ отново се възражда
Днес1 Лудвиг Ерхард е смятан за главния архитект на Wirtschaftswunder (от немски – „икономическо чудо“) в Западна Германия и за баща на социалната пазарна икономика. Академик, политик, министър на икономиката при Конрад Аденауер от 1949 до 1963 г. и канцлер на Германия от 1963 до 1966 г., който остава член на германския парламент до смъртта си през 1977 г.
Ерхард се бори неуморно за своите идеали, което в света на политиката неведнъж му създава проблеми с колегите му. Въпреки това той остава верен на онова, в което вярва, и поставя принципите си над партийната политика. След Втората световна война Християндемократическият съюз (ХДС) провежда кампании с лозунги като „Искаме да преодолеем марксизма и капитализма“.
Само за няколко години Ерхард напълно променя позициите на партията – без дори да е неин член. Днес Ерхард все още е единственият независим канцлер в историята на Германия, а днешната статия върви по стъпките на икономическото „Чудо на Рейн“ – бързото възстановяване и развитие на икономиките на Западна Германия и Австрия след Втората световна война.
