За политическото словоблудство, политическото номадство и политическия цирк
Вероятно мнозина са попадали в ситуация, при която слухът им е бил „осквернен“ от изрази като: „Аз ми се спи“, „Аз ми се яде“ или „Аз ми се иска“ – и тогава са се замисляли за чистотата на родния език и колективната неграмотност… А иде реч за явление, което далеч надхвърля границите на езиковата култура. Специално в българския синтаксис недопустимото смесване на лични и безлични изречения – например „Аз искам“ и „Иска ми се“, родило мутацията „Аз ми се иска“ – може да е неволно объркване в потока на речта и в бързината. Той, нашенецът, и без това блокира при възможността да избира от две привидно равни величини (каквито са например най-големите политически партии преди избори).
Обаче поради вродена практичност, вместо да умре от глад като Буридановото магаре – и винаги в състояние на вътрешен смут, обикновено здраво обърква нещата.
