Българският популизъм няма свян
Злите езици твърдят, че още в Древния Рим при обществени прояви бурни аплодисменти получавали най-вече тези, които могат да си платят – вероятно изключение се правело само за онези, които не било здравословно да не аплодираш. Останалият електорат – в лицето на бедни творци, актьори и комедианти, трябвало коленопреклонно да се обърнат към аудиторията с молбата „Аплодирайте, граждани!“, като признание за качество. И пак по онова време клакьорството се превърнало в необходима, добре платена и оцеляла през вековете уважавана професия. Озарена от кладите на средновековната инквизиция… и оцеляла. Оцеляла и от ироничния блясък на Ренесанса, и от рационалните прозрения на Просвещението, и т. н. до наши дни. Нещо повече – днес „клаката“ вече може да бъде начин на мислене, светоусещане, социален и политически индикатор, морален императив, наратив, който съчетава несъчетаемото…
