Един прекрасен разказ
Преди повече от 125 години Михалаки Георгиев пише един прекрасен разказ – „Меракът на чичо Денчо“. В него простичък нашенец, забъркан в поредната политическа далавера, пламенно агитира в името на някаква партийна кауза, че черното не е съвсем черно, седи на софрата до министъра и получава обещание за съответната награда. Днес на подобна награда ѝ казват „партийно назначение“, в онези години е било същото. Та нашият герой тръгва към София за среща с въпросния министър и след дълги перипетии е изправен пред тежък екзистенциален избор – на каква длъжност да бъде назначен, каква професия да си избере. В защита на героя трябва да кажем, че той (за разлика от днешните си превъплъщения) все пак е достатъчно скромен да признае, че не би се чувствал комфортно в сферата на медицината, силовите институции, правораздаването. Меракът му е да стане диригент. Да маха с една „клечка“ и всяко движение на диригентската палка да командва и музикантите, и техните инструменти!
