Интервю с Никола Даскалов, последният оцелял от концлагера „Белене“. Част 1
На остров Персин, сред тишината на река Дунав, се намира едно място, което олицетворява най-мрачните страници от българската история – лагерът „Белене“. Създаден през 1949 г., този „трудово-възпитателен лагер“ не само заличава хиляди животи, но бележи нелечимо националното ни съзнание. Днес, десетилетия по-късно, споменът за „Белене“ остава призив за осъзнатост и бдителност.
Разказът на Никола Даскалов, последният оцелял, който почина през януари тази година, ни връща към кошмарите зад бодливата тел – побои, глад и унижения, които целят да разрушат човешкия дух. Но сред тези сенки изпъкват и моменти на съпротива – шепот на поезия, тайно направени радиоприемници, късчета надежда.
Днес, когато някои политици възраждат реториката за „ред и дисциплина“ чрез трудови лагери, споменът за „Белене“ е по-актуален от всякога. Забравата е първата стъпка към повторението. Историята е предупреждение – ще го чуем ли?
