Анекдотичната култура на българина
Няма смисъл да коментираме руския бункерен бълбукчия, унгарският бълбукчия-националпопулист, огромното количество бълбукчии и техните превъплъщения от далечна Азия до черна Африка и нататък (от Ванкувър до Владивосток – както се бе изцепил един български политик). Не е необходимо да припомняме, че този нов биологично-социален вид вече е мутирал и е родил огромно количество подвидове. От едри, декоративни екземпляри с паунова окраска и тенекиен глас до строгата, извикваща доверие сивота на крайно токсични видове. Но е нужно да насочим внимание към мистичната родина на бълбукчийството, онази Terra incognita, дала живот на професията и превърнала носителите ѝ в самостоятелен социален и биологичен вид. Към онази земя „като една човешка длан“, настанила се на кръстопътя на култури, езици и етноси, която наричаме Отечество.
