Неколективните усилия на колективния Запад поставят Европа в периферията на света
По зла ирония на съдбата политиката на финансова глобализация и на имплантиран отвън политически дневен ред измества геополитическия център на света от Запада към Азиатско-тихоокеанския регион. Това може би обрича Европа на съществуване в периферията на световните събития. За пръв път от векове на европейския континент му е предвидено място в задния двор на световното развитие – потъпква се неговият икономически, технологичен и човешки потенциал. Европа е деиндустриализирана, свръхбюрократизирана и регулирана, с намаляващи природни залежи, с пъстро население в етнически и конфесионален план, което ще живее по всякакъв друг начин, но не и в хармония. Не и с общи цели и задачи. Не и със споделени виждания за бъдещето и в съгласие за пътя за неговото осъществяване. С опасност да се превърне в най-големия старчески дом на планетата. Голямото „Е“ на Европа в началото на думата е като символ, но не за хранителен консервант, а за политически и идеен завършек (END) на многовековно обществено развитие към управление от името на и за народа и върховенство на универсалните човешки ценности.
