Освободителният процес продължава
Казват, че културата на всяка епоха се гради върху два разминаващи се ментални потока – на митологизация и демитологизация. Сякаш човекът непрекъснато воюва със старите митове, само за да ги заменя с нови… В опита да обясни необяснимото, творческата фантазия кара Homo Sapiens, съчетавайки измислица и реалност, да изгражда устойчиви, символно натоварени, колективни представи. Те не подлежат на коментар, тях не ги анализират – само ги повтарят и използват като фактически довод – от „никога няма да се оправим“ (всички го знаят), през „всички политици са маскари“ (всички го повтарят), до „Русия не може да бъде победена“ (освен от всички, вербализирано и от българския президент). Обаче разумът човешки, който е родил мутацията „zoon politikon“ (по Аристотел) резонно задава въпроса – чакай, бай приятелю, откъде знаеш? Нали и по време на соца всички бяха убедени, че режимът е вечен, а Живков – безсмъртен, ама тая митологема рухна…
