Били са и по-тежки времена, но по-мръсни едва ли
Публикуваме текста със съгласието на автора1.
Снощи до след полунощ (б.р. става дума за петък вечерта, 11-ти срещу 12-ти юли, а задържането във Варна беше на 8-ми юли) бях в Съдебната палата, за да видя дали съдът ще отмени наложеното „задържане под стража“ на кмета на Варна Благомир Коцев. Обвинението е за „обосновано подозрение“ за участие в Организирана Престъпна Група и Пране на пари. Тук, на крак ще споделя някои от моите впечатления като се старая да съм обективен. Защо обаче въобще отидох, ще попита някой.
Като обикновен гражданин, исках да се уверя с очите си как работи съдебната система, дали може да се разчита на нея. Цяла България видя излъчените в медиите показания на една госпожа, чието лице няма да коментирам, но няма и как да забравя. И дали въз основа на такива показания един човек може да бъде очернен пред семейството си, града, държавата, света.
Отделно, като писател, исках да видя дали моите тревоги и опасения за това, което се случва в България са основателни, дали усещането ми за пълзяща диктатура има нещо общо с реалността.
